1 място: Диана Иванова е студентка във Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”, Юридически факултет, специалност Право, първи курс.
Задълбочава познанията си в областта на правната теория, държавното устройство и съдебната система, като постепенно насочва интереса си към алтернативните способи за разрешаване на спорове, по- конкретно медиацията. В дългосрочен план вижда професионална реализация като адвокат, съчетавайки класическата правна практика с прилагането на медиационни техники. Стреми се към бъдещ принос за обществото чрез предоставянето на компетентни правни услуги.
Може ли медиацията да помогне за намаляване на агресията сред младите хора?
Диана Иванова
Младостта – това е стихия подобна на същински ураган. В нея се сблъскват убеждения, емоции, желание за себедоказване и борба за премахването на всички граници и забрани. Младите хора са явление, носещо промени за всеки век. Всяко поколение е било младо, този феномен е напълно познат на света от хилядолетия, но всяко поколение е прекарало младостта си по различен начин. Ние растем от корена на миналите млади хора и със своите знания и незнания ще храним бъдещите млади хора. Въпросът е какво искат и с какво се сблъсква новото поколение днес? Защо е толкова ядосано и може ли медиацията да намали тази агресия?
Не е особено лесно да си младеж в такова време. Живеем в период на постоянна несигурност. Всеки ден се сблъскваме с финансов натиск, огромен поток от информация, принуда за усвояване на множество умения за минимален период от време, социални мрежи, които “следят” личността ни, изместване на работници от изкуствения интелект, натиск да имаш ясна посока, стабилност и идентичност на 20-25 години. Отделно спрямо всичката противоречива информация трябва да изградим своите стабилни убеждения за света и да се справим с вътрешните си конфликти. На младите хора днес се дава да строят домовете си върху пясък, докато биват убеждавани, че строят върху скала. Как очаквате да не са ядосани?
Тази отвара, забъркана от напрежение, несигурност и липса на ясни ориентири избухва под формата на избиване на комплекси, загуба на контрол, страх, депресивни състояния, всякакви видове външна или вътрешна, открита или скрита агресия. Младите хора се чувстват разкъсвани между това, което търсят и очакванията на обществото. Така се стига до емоционални изблици, конфликти с връстници, преподаватели, семейство. В този контекст традиционните методи за контрол или санкции рядко имат траен ефект. Напротив, те могат да засилят усещането за несправедливост и отчуждение. Именно тук се появява потенциалът на медиацията като инструмент за намаляване на агресията. Медиацията представлява доброволен извънсъдебен способ за решаване на спорове (граждански, търговски, семейни, трудови) чрез неутрално трето лице – медиатор. Медиационната процедура е поверителна, насочена към постигане на взаимноизгодно споразумение и е описана в Закона за медиацията. На теория медиацията предоставя пространство за диалог, в което младите хора могат да изразят своите чувства и притеснения без страх от осъждане или наказание. Тя не налага решения, а насърчава взаимно разбиране и търсене на подходящо решение за страните. Чрез медиацията хората се учат да разбират мотивите на другите и да търсят решения, които са конструктивни. Това изгражда умения за самоконтрол, емпатия и критическо мислене. Какво се случва обаче, когато се сблъскваме с практиката? Има случаи, в които една от страните, образно казано “Запъва краката като магаре на мост” и категорично отказва да приеме средното положение, изгодно и за двете страни. Един от големите проблеми е некоректния манталитет, който е заложен у младия човек още в ранна възраст. Докато не осъзнаем, че медиацията е способ за решаване на проблемите ни, няма как тя да се справи с агресията.
За жалост медиацията в нашата страна често трябва да работи с агресивни байганьовци, които отиват с идеята да докажат, че са прави. А когато усетят, че нещата не стоят точно така, както те си го представят, следват изказвания относно медиационната система, подобни на тези описани от Алеко:
“Знам ги аз тях. Ти не ги гледай, че са такива мазни (бай Ганьо искаше да каже учтиви, но тая дума е още нова в нашия лексикон, забрявя се), не гледай, че се увиват около тебе. Защо се увиват? Мигар доброто ти мислят? Айнц, цвай! Гут моргин, па все гледат да докопат нещо. Просеци!”
Не можем да избягаме от себе си. Да, със сигурност младият българин е все по- отворен към европейските ценности, но продължава да носи един червен пояс, за да крие мускалите си в него. Това е изградено като механизъм за самозащита и поколения наред не могат да се отърват от него. Прекалено голяма част от българското население не възприема същността на медиацията и затова много хора предпочитат да се обърнат директно към съдебната система. Българинът с болезненото си чувство за чест, склонност към доказване на правота и дълбоко вкоренено недоверие, влиза в пряк сблъсък с философията на медиацията. Когато човек влиза в процеса с нагласата „аз съм прав и ще го докажа“, той не търси решение, а победа. А медиацията не работи с победители и победени. Всъщност въпросът не е дали медиацията може да намали агресията сред младите хора, а дали ние сме готови да приемем културата на диалога.
В държави като Полша, Испания и Швеция има безплатна или частично платена медиация от държавата. За страна като нашата това ще е сериозен стимул за гражданите да се обърнат към медиатор, знаейки, че няма да вложат особено много средства за решаване на споровете си. Ние не сме изключение и у нас съществуват центрове по медиация към окръжните съдилища (напр. в Благоевград, София), където процедурата може да е безплатна или с намалени такси. Чрез медиацията може да се намали и съдебната натовареност. България традиционно е сред държавите в ЕС с висока натовареност на съдилищата по граждански дела. Медиацията е въведена именно като механизъм за намаляване на продължителността на процесите, ограничаване на разходите и съхраняване на отношенията. Въпреки всички нейни предимства, тя не е особено търсена. През 2015 година Биляна Иванова – медиатор към Окръжния съд в Благоевград казва, че незнанието е една от причините Центърът по медиация, открит в съда да стои неизползваем, въпреки че има безплатни консултации за разводи и всички видове граждански дела.
„Една семейна медиация може в рамките на три часа да приключи с пълно споразумение само когато страните имат волята и желанието да се споразумеят“, казва Биляна Иванова. Волята и желанието малко или много се възпитават. Ако научим децата си, че е добре да търсят решение на проблемите си без задължително да доказват, че са прави, ние ще бъдем една крачка по-напред в това да тушираме агресията в младия човек. За да се случи това по-лесно, младите трябва да бъдат запознати със същността на медиацията още от училищната среда, за да се постигне масовото разбиране и търсене на процеса. Институциите и неправителствените организации могат да играят ключова роля, като осигурят постоянна подкрепа и ресурси за медиационни центрове, провеждане на семинари и доброволчески програми за млади хора. Когато младите се включват активно и виждат резултатите от диалог и сътрудничество, те развиват чувство на отговорност, саморегулация и умения за решаване на проблеми, които ще им служат през целия живот.
Медиацията не е решение за всички форми на агресия, но създава условия за по-лесен изход от конфликта и изгражда култура за разбиране на другия. Ако обществото инвестира в образование, обучение и подкрепа към младите хора, задължително трябва да инвестира и в медиацията, тъй като тя е инструмент за намаляване на агресията и насърчава по-здравословни социални отношения.
В образователната система често се поставя акцент върху академичните знания, но недостатъчно върху социално-емоционалните умения. Въвеждането на програми по медиация създава практическа среда, в която младите да упражняват диалог. Когато ученикът участва в разрешаването на реален конфликт между свои връстници под ръководството на обучен медиатор, той осъзнава, че агресията не е единственото средство за защита на позиция и едновременно с това усвоява умението “Вълкът да бъде сит и агнето да е цяло”. За някои хора това изглежда като работа за училищен психолог, но медиаторът е много по-комплексен образ. Заедно с емоционално интелигентен подход, той не просто трябва да затвори един спор, а да даде път на неговото развитие, стигаш до споразумение. Всяка от страните сама трябва да разбере, че най-изгодния изход за всяка е средният път. В противен случай винаги ще има една недоволна страна и до последно не можеш да знаеш дали няма да бъде твоята.
Медиацията предлага по-бърз и по-гъвкав механизъм, който спестява ресурси и съхранява взаимоотношенията. В случаи на ученически конфликти, семейни спорове или трудови недоразумения, запазването на отношенията често е по-ценно от формалната победа. Важно е обаче да се подчертае, че медиацията не може да функционира изолирано от общата културна и ценностна рамка на обществото. Ако агресията се толерира като проява на сила, ако компромисът се възприема като слабост, тогава всеки опит за диалог ще изглежда наивен. Затова усилията трябва да бъдат комплексни – законодателни, образователни, социални и културни. Само така медиацията може да се утвърди не като алтернативен, а като основен способ за разрешаване на конфликти. Когато хората казват по-малко пъти “Ще се видим в съда”, значи, че обществото ни има напредък и може би “Ще се видим при медатора” звучи значително по-добре.
Промяната на нагласите в обществото е сложен и дълъг процес. Възпитанието на идващите поколения още от детската градина и училището в решаване на конфликтите чрез диалог, би довело до промяна във възпитанието или до намиране на изход от проблематични ситуации. Въпросът за агресията сред младите хора не може да бъде разглеждан едностранчиво. Той е резултат от съвкупност на социални, икономически, културни и личностни фактори. В момента младите хора се учат да променят света без насилие. Доказателство за това са мирните протести из цялата ни страна, на които новото поколение заяви своето категорично мнение. Днешните млади тепърва прохождат в света, където няма толкова агресия и точно когато са на път да се изправят, започват военни действия от световните лидери, които са били младите хора на миналото… Въвеждането на медиацията те трябва да бъде само за днешните младежи те имат корени, които също трябва да бъдат захранвани с нея. Със сигурност обаче точно при това поколение ще има разцвет на медиационната система. Те ще знаят колко значима е силата на диалога вместо конфронтацията, на разбирането вместо осъждането и на сътрудничеството вместо съревнованието. Това ще се предаде и на бъдещите млади.
Ако успеем да изградим среда, в която сегашното поколение се чувства чуто, уважавано и подкрепяно, ще намалим необходимостта да изразява болката и несигурността си чрез агресия. Това изисква усилия от семейството, училището, институциите и цялото общество. Културата на медиацията не се създава с щракването на пръстите ни, тя се възпитава постепенно чрез предаването между поколенията.
От нас – днешните млади зависи да изберем средния път и да засеем семето, от което ще изникнат бъдещите млади хора, които няма да бъдат толкова агресивни, именно благодарение на медиацията.