3 място: Елена-Стефани Асенова е студентка първи курс в Университет за национално и световно стопанство (УНСС), специалност „Маркетинг и стратегическо планиране с преподаване на английски език“. Участвала е в множество областни, национални и международни конкурси и олимпиади по творческо писане, музика и английски език, както и в интердисциплинарни проекти и три мобилности по „Еразъм+“. Пише песни, стихотворения, есета и разкази.
„Може ли медиацията да помогне за намаляване на агресиятасред младите хора?“
Елена-Стефани Силвиева Асенова
Агресията е порок. Агресията е чувство на безпомощност, нарисувано под формата на крясъци, обиди и раними погледи. Агресията е безнадеждна стъпка, която всеки от нас прави, за да не остане безпристрастен. Тя е зов за помощ, а сред младите е и фалшива сила. Светът се е обагрил с всички цветове на дъгата – емоции, които всеки нов ден откриваме и части от самите нас, които преоткриваме. А медиацията е един от начините, който ни помага да се научим да се справяме, когато емоциите надделеят над чистия разум. Чрез медиацията можем да развием емоционална интелигентност, самоконтрол, себепознание.
В близките 10 години проучвания доказват, че младото поколение все по-малко притежава емоционална осъзнатост. Някои ключови причини могат да бъдат- бързо развиващите се социални мрежи, дигиталната реалност, радикалните промени в света, както и рязката промяна между възгледите на поколенията. Поради тези причини, светогледът на младите се стеснява, защото се чувстват неразбрани, или пък непознатите емоции, които изпитват ги объркват и несъзнателно ги карат да се затворят в себе си. В други случаи младите пък напълно “изключват” емпатията и съпричастността, Живеейки като кукли, които купонясват, вършат екстремни неща, само и само за да запълнят празнотата в себе си.
Често тази изолация и вътрешно напрежение се пренасят в училищния коридор и класната стая. И училището, вместо място за чисто знание, запознанства и позитивни моменти, се превръща в сцена, на която младите хора изразяват своята вътрешна болка чрез агресия към връстниците си, опитвайки се просто да спрат да се чувстват като празен съд – кухи. Точно в тези моменти медиацията се изразява като помощно средство. Тя не само помага на човек да взима сам своите решения, тя учи на въпросите “защо” и “как”. Учи ни да поемаме отговорност за действията си и да не осъждаме другите за техните, на разбирателство, както и активно слушване. Изгражда умения за себепознание, самоконтрол, безопасност да споделиш своята гледна точка.
В съвременния свят, както споделих по-горе, животът протича различно, в друго пространство и друго време. Ала за младия неопитен човек, който е израснал с дигиталния свят и технологиите, които всеки ден ни променят възгледа в глобален аспект, това е нещо нормално. Проблемът идва от родителите, бабите и дядовците, лелите и чичовците, поради една причина. И тя е, че те не са свикнали на всички тези промени и тяхното възприятие за нещата се отразява на младите, които тепърва формират характера си и принципите си. Често младите се чувстват като аутсайдери в домовете си, затова се развалят семейните връзки, появяват се проблеми като липсва на доверие, които дори по-късно рефлектират върху личните и професионалните отношения на вече порасналите младежи. Това включва любовните им взаимоотношения, приятелските, семейните и тези в работната среда. Най-страшните обаче са тези конфликти, които са вътре в нас. Както някои хора се изразяват – демоните ни. За разлика от външния конфликт, вътрешният е с различна тежина. Той влияе на нас и на нашето възприятие за околността ни. Пречи ни да разсъждаваме трезво и ни проваля там, където се крие щастието – в истината. Когато свикнеш да се криеш зад маската на усмивката, и започнеш да правиш компромис в моменти на неразбирателство, ти започваш да губиш своята отличителна черта. И всяко твое бъдещо решение е повлияно от днешното затишие.
Медиацията е комуникация. Път, който да поемем към разяснение към нас и ближните ни. Начин да комуникираме- очи в очи, отворена дискусия. Без онзи страх от отхвърляне. В следствие диалогът преминава спокойно и ефективно, а в повечето случаи разбираме, че не сме само ние, които страдаме. Така прякото споделяне ни сближава и заформя вид връзка. Да знаеш, че не си сам е достатъчна утеха за мнозина.
Друга полезна черта е намаляването на стреса и напрежението. Младежът, който вече е спокоен, научил се е на контрол и търпение, да слуша и да реагира, чувства по-малка несигурност. В медиацията той подрежда своите мисли, избягвайки хаоса на свободно движещите се въпроси. Поставя граница и този цял процес действа на агресията. По този начин, тя бива предотвратена. Конфликтът бива избегнат и се появява възможност за споделяне на мнение. Младежът придобива увереност и се чувства самодостатъчен, което го прави смел в решенията и комуникацията си. Защото той, защото тя – те се чувстват чути. Усещат, че гласът им е от значение, и че не е безразличен. И щом веднъж започне промяната, тя обхваща всички аспекти на техния живот. Защото никой не желае да е роб на нечии чужди принципи и идеи. Защото живеем нашия живот.
Но понякога човекът може да бъде и несамодостатъчен и да се нуждае от леко „побутване“. От някого, чиято дума или действие да даде началото на промяната. Такива хора са медиаторите, които са там, за да изслушат проблема и да погледнат обективно над ситуацията. А когато се зароди конфликт между две страни, да им обърне внимание, да ги погледне с разбиране и съпричастност, и да помогне да се намери решение, което да е справедливо и за двете страни. В такива моменти когато гневът царува е лесно да танцуваме в неговия ритъм, затова и медиаторът е толкова важен. Неговата неутрална роля е от изключително значение за потушаването на един такъв инцидент.
Освен, че медиацията се е доказала като ефективен метод за справяне с агресията, развитие на емоционална интелигентност, изграждане на критическо мислене, намаляване на стреса и напрежението, и изграждането на добра атмосфера не само за индивидуалния човек, но и за другите около него, тя е и източник на свобода. Тъй като щом се научим да се освободим от оковите на вътрешната борба, светът разцъфва по-друг начин. Ние ставаме други. И макар агресията сред младите да представлява проблем сега, вярвам, че всичко е въпрос на време, на „улягане“.
Ала дори и да е трудно, всяка битка има своя край, щом има утре…. Промяната е възможна, а медиацията си остава отговор на зова за помощ от младите, които истински искат да преодолеят своята агресия.