На второ място в конкурса за есе на тема: „Медиацията като инструмент за решаване на конфликти в младежките общности“ , се класира Мирослава Стоянова Найденова.
Мирослава е студентка по право в пети курс към Университета за национално и световно стопанство. Още от ранна детска възраст сама се е насочила към тази дисциплина. Това е нейната мечта и я следва. Учила е две години към Националната школа по мениджмънт (НШМ). Завършва обучението дипломна работа на тема: „Медиацията, способ за извънсъдебно разрешаване на спорове – предимства и недостатъци“ в обем от 100 страници. В университета, за нея, най-голям интерес представлява Семейното право като дисциплина и сфера за бъдеща реализация. Вярва, че семейното право е тясно свързано с възможностите на медиацията като способ и метод за решаване на конфликти.
„Медиацията като инструмент за решаване на конфликти в младежките общности“
Конфликтите са част от живота на всеки човек и са особено често срещани сред младежките общности. Това обикновено е време, в което тийнейджърите се развиват, търсят своето място в света, имат нужда да се утвърдят, но често нямат необходимите „инструменти“ за здравословна комуникация и отстояване на себе си. Липсата на емоционална зрялост и натискът от връстници често водят до напрежение, недоразумения и ескалация на конфликти. Именно тук на преден план излиза медиацията – ефективен метод за решаване на спорове, който може да играе ключова роля в създаването на по-хармонична младежка среда. Най-общо казано, медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Целите на медиацията са не само да се намери взаимноприемливо решение, но и да се подобри комуникацията между страните, да се намали напрежението и да се изгради взаимно разбиране и уважение. Медиацията работи на принципа на диалога и сътрудничеството, като основният ѝ механизъм е изслушването на всяка от страните и подпомагането им да изразят своите нужди и интереси. Медиаторът няма власт да налага решения – вместо това, той играе ролята на неутрален фасилитатор, който насочва разговора и помага на страните да достигнат до общо съгласие. Именно тази равнопоставеност и доброволност отличават медиацията от други методи за разрешаване на конфликти. Медиацията помага, защото създава безопасно пространство, в което участниците могат свободно да изразят своите мисли и чувства, без страх от осъждане или репресии. Чрез насочено и структурирано общуване, страните имат възможност да осмислят своите действия, да разберат гледната точка на другия и да намерят решение, което удовлетворява и двете страни. Важно е също, че медиацията не се стреми да определи кой е прав и кой греши – тя е насочена към постигане на съгласие и дългосрочно подобрение на взаимоотношенията. (1)
Този процес е особено ефективен в младежките общности, защото позволява на младите хора да поемат отговорност за собственото си поведение и да изграждат умения за решаване на конфликти, които ще им служат цял живот. Исторически погледнато, първият закон за медиацията в България е приет през 2004 г., но тя не е ново явление. В Древна Гърция и Древен Рим при спорове между граждани и търговци са участвали и неутрални лица, които са опитвали да помирят страните. Въпреки добрите практики в редица европейски страни, където всяко училище разполага със собствен правилник, регламентиращ училищната медиация (2) , според мен у нас тази тема все още не е достатъчно позната сред младежите. Макар да съществуват разнообразни обучения, програми и инициативи, насочени към въвеждане на медиацията в училищна среда, много млади хора не са наясно с възможностите, които тя предлага. Това води до подценяване на този инструмент и до липса на активност при възникване на конфликти, които биха могли да бъдат разрешени по мирен и осъзнат начин. Конфликтите в младежка възраст могат да бъдат разнообразни по характер и степен на сериозност. Най-често те възникват в училищна среда, където младежи с различен произход, интереси и темперамент ежедневно взаимодействат. Сред най-разпространените са вербалните конфликти, при които учениците влизат в противоречие по идеи, ценности или лични мнения. Макар подобни разногласия да са естествена част от израстването, когато липсва умение за диалог и самоконтрол, те лесно прерастват в обиди, подигравки и дори заплахи. Освен това, често се наблюдават и социални конфликти, които засягат принадлежността към определена група. Те могат да се проявят чрез изолиране, унижаване, разпространяване на слухове или изключване от дейности. В някои случаи това включва обиди на етническа или расова основа – нещо, което се среща все по-често в училищните общности не само в България, но и по света. Съществуват и сериозни случаи на конфликти, свързани със сексуален тормоз или онлайн агресия (т.нар. кибертормоз), които оставят дълбоки следи върху психиката на младежите. Всички тези форми на напрежение изискват внимателно и навременно овладяване. Във Законодателно проучване на Студентската програма за законодателни проучвания към
Народното събрание на тема “Нормативна регламентация на училищната медиация в страните
от ЕС” от 2011 г. всички тези случаи, медиацията би могла да изиграе важна роля, осигурявайки пространство за безопасен, равнопоставен разговор и намиране на решение без ескалация. В рамките на една младежка общност ролята на медиатор не е задължително да се изпълнява от възрастен, родител или друга авторитетна фигура – напротив, именно връстникът в определени ситуации може да бъде най-подходящият посредник при разрешаването на конфликти. Равнопоставеността, доверието и емпатията между връстници създават благоприятна среда за открит диалог и конструктивно справяне с проблемите. В този контекст намирам за напълно уместни дискусиите и множеството предложения, отправени към министрите на правосъдието и на образованието и науката, относно въвеждането на задължителна медиация в младежките общности, и по-конкретно – в училищата. (3)
Много младежи не споделят своите проблеми с родителите си или с други авторитетни фигури, защото се стремят да докажат, че могат да се справят самостоятелно в трудни ситуации. Това обаче често им коства ценни приятелства и социални връзки, които не успяват да запазят без подходяща подкрепа и посредничество. Смятам, че медиацията би била изключително полезна във всяка младежка общност. Намирам за важно хората, които работят с младежи – учители, педагози, психолози, социални работници – да бъдат обучавани като медиатори. Причината е, че медиацията носи множество „скрити ползи“, които надхвърлят първоначалното разрешаване на конфликта. Благодарение на нея, младите развиват умения за себеизразяване в деликатни ситуации, учат се да поемат отговорност без страх, да изслушват и да приемат различията. Започват да осмислят гледната точка на другия, да се поставят на негово място и постепенно изграждат среда на взаимно уважение. Именно тази атмосфера създава естествена превенция на агресията, напрежението и отчуждението. В този смисъл бихме могли да кажем, че медиацията не само е способ за разрешаване на конфликти, но носи в основите си и една превантивна култура на общуване. Когато младежите са запознати с метода на медиацията и правят опити за неговото прилагане, с времето те стават по-самоосъзнати за своите действия и думи, а всеки добре разрешен конфликт им вдъхва увереност и усещане за сигурност, че могат да се справят с трудностите чрез диалог. Така се развива и тяхната емоционална интелигентност, както и ценни социални и комуникативни умения, които ще им служат и извън училищната среда. Въпреки многобройните доказателства за ефективността на медиацията, съществуват и скептични мнения относно нейното приложение в младежките общности. Някои родители и учители считат, че младите хора все още не притежават нужната зрялост, за да се справят с ролята на медиатори. Те поставят под въпрос способността им да бъдат неутрални, да овладяват емоциите си и да носят отговорност за чужд конфликт. На пръв поглед тези съмнения звучат логично, но реалността показва друго. Практиката в редица европейски училища доказва, че след подходящо обучение ученици на възраст между 12 и 18 години успешно участват в процеси на медиация и дори по-лесно от възрастните изграждат доверие сред връстниците си. Именно защото са част от същата социална група, те често успяват по-добре да разберат гледната точка и на двете страни и да предложат работещо решение. Един ярък пример за това е финландското училище по медиация VERSO, което работи в тясно сътрудничество с националната програма срещу училищния тормоз KiVa – проект, финансиран от Министерството на образованието на Финландия. Всяко училище прилагащо програмата, разполага с екип от трима обучени преподаватели или училищен персонал, както и с класен ръководител, които наблюдават и реагират при случаи на тормоз. Методът VERSO от своя страна е ясен, структуриран и лесно приложим. Той дава възможност на ученици, преминали през специално обучение да действат като медиатори в училищната среда и да оказват помощ при възникнали конфликти между свои връстници. Чрез това младежите не само участват активно в създаването на по-спокойна училищна атмосфера, но и развиват ценни умения. Друг ярък пример е Франция, където училищната медиация е нормативно уредена в член D-222-37 от Образователния кодекс. Във френската образователна система медиацията се разглежда като алтернатива на традиционния дисциплинарен модел, с цел да се замени насилието с диалог и да се разрешават конфликти по ненасилствен начин – без победители и победени. Най-важният акцент в този процес е изслушването на всяка засегната страна, така че всяко дете да има възможност да бъде разбрано и да изрази собствената си гледна точка.
Въпреки това, пред развитието на училищната медиация стои едно сериозно предизвикателство – необходимостта от открито признаване на проблемите в училищната среда. Често конфликтите се неглижират или омаловажават, което възпрепятства въвеждането на реално работещи практики. Опитът на Франция показва, че когато медиацията бъде интегрирана не само като метод, а като част от училищната култура, тя може да подобри цялостната атмосфера и взаимоотношенията между ученици, учители и родители. Примерите от Финландия, Франция, Холандия и други европейски държави ясно показват, че училищната медиация не е утопична идея, а работещ модел, който има реални ползи за младите хора. Въвеждането ѝ в образователната система не само подобрява комуникацията между учениците, но и намалява случаите на агресия, изолация и тормоз, като изгражда култура на уважение и взаимопомощ. Общото между всички успешни практики е системният подход – съчетание от обучение на учители и ученици, нормативна регламентация, подкрепа от институциите и активна работа с родителите. В България училищната медиация все още не е масова практика, въпреки че съществуват отделни инициативи и проекти, реализирани от неправителствени организации и отделни училища. Това, което липсва, е устойчивост и национална стратегия, която да даде възможност на всяко училище да въведе медиацията като част от своята вътрешна организация и култура. Смятам, че въвеждането на медиационни клубове, обучения за ученици и учители, както и наличието на училищни медиаторски екипи биха имали силен положителен ефект. Възможността младежите да се чувстват чути, подкрепени и участници в процеса на разрешаване на конфликти, ще изгради по-сплотени, отговорни и емпатични общности. В заключение, медиацията е не просто способ за разрешаване на конфликти – тя е култура, ценност, начин на мислене, който поставя в центъра човека и неговата способност да бъде чут, разбран и свързан с другите. В съвременното общество младежите са изправени пред множество предизвикателства – социален натиск, дигитално напрежение и често сравняване, семейни трудности, емоционална нестабилност, липса на сигурност и принадлежност. Всички тези фактори лесно могат да доведат до конфликти, разриви в отношенията и чувство за изолация. Ако не бъде създадена среда, в която да се говори свободно – без осъждане, с разбиране и търсене на общ език – тогава конфликтите ще продължат да се задълбочават и да оставят трайни следи. Медиацията от своя страна има потенциала да промени това. Тя не изисква нито специално оборудване, нито сложна организация – а само обучение, желание за промяна, съзнание и воля. Независимо дали става въпрос за класна стая, спортен отбор, младежка организация, онлайн общност или приятелска компания – правилата на медиацията могат да бъдат приложени навсякъде, където има общуващи хора. И точно защото младежките общности са толкова разнообразни и динамични, именно в тях нуждата от алтернативен подход към конфликтите е най-осезаема. Вярвам, че изграждането на умения за използване на медиацията като способ у младите хора не просто ще помогне за разрешаването на моментни недоразумения, а ще създаде едно ново поколение – по-осъзнато, по-толерантно и по-способно да се справя с трудностите на човешкото общуване. Поколение, което не се страхува да разговаря, да бъде ранимо, да поема отговорност и да търси решения. В свят, който все по-често избираме крайностите – именно диалогът е този, който може да върне баланса. Не бива да се подценява силата на малките стъпки – една осъзната младежка общност днес, означава по-здраво, стабилно и съпричастно общество утре. Медиацията може да бъде именно този стабилен мост, на който да стъпим и чрез който да започнем да се приближаваме един към друг.
Бележки:
(1) чл. 2 от Закона за медиацията (2) Законодателно проучване на Студентската програма за законодателни проучвания към
Народното събрание на тема “Нормативна регламентация на училищната медиация в страните
от ЕС” от 2011 г.
(3) Отчет и препоръки от съдия Робърт Леви и г-жа Дона Стийнстра, гр. София, 31 май 2011