От 18 до 20 октомври в град Кавадарци, Северна Македония, се проведе 5-тата конференция под надслов ТИКВЕШКИ ПРАВНИ ДНИ 2024. Темата на конференцията беше „Правда за всички или… Актуални въпроси в правото и съдебната практика“. В конференцията се включиха представители на различни балкански държави. От България участваха Милена Гунчева – председател на Националната асоциация на медиаторите и Николай Гунчев – съдия във Върховния административен съд.
Актуалните въпроси, които постави Милена Гунчева пред аудиторията бяха фокусирани върху задължителната първа информационна среща за представяне предимствата на медиацията, на която съдът препраща страните, съгласно прието национално законодателство и последвалите решения на Конституционните съдилища на Румъния/Решение№560/2018, от 18 септември 2018 г./ и България / Решение № 11 от 1 юли 2024 г. по конституционно дело № 11 от 2024 г./, а след това и Решение по Дело C-658/23 на Съда на Европейския съюз / 3.09. 2024 г.
Освен за развитието на задължителната медиация в тези държави, решението на Европейския съд отваря нови и общозначими въпроси, а именно:
Ще се създаде ли практика националните съдилища на държавите-членски на Европейския съюз да игнорират решения на Конституционните си съдилища, които са постановили решения противоречащи на законодателството на Европейския съюз.
Какво стои зад постановяването на такива решения – национален или лобистки интерес?
В изказването си, г-жа Гунчева разви темата като първо представи какво се разбира под задължителна медиация съгласно Член 5/2/ от Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на 21 май 2008 г. и съгласно решения C 317 08, C 318 08, C 319 08 и C 320 08 на Съда на ЕС. Тези решения определят рамката, че задължителна съдебна медиация е допустимо законово да се регламентира в държавите-членки на ЕС при условия, че страните са свободни да сключат или да не сключат последващо споразумение по спора си; медиацията не забавя възможността да предявят иск по съдебен ред; по време на процедурата по медиация, не тече погасителна давност и медиацията не акумулира разходи за страните или разходите са незначителни.
Аудиторията беше запозната какви са видовете задължителна медиация, които се практикуват в държавите-членки на ЕС.
След това бяха представени решенията на Конституционните съдилища на България и Румъния, които стопират законодателно приета реформа, в тези държави, относно приемане на съдебна медиация със задължителна първа информационна среща по медиация по някои видове спорове.
Акцентът беше поставен на актуалното решение на Съда на ЕС по дело C-658/23, от 3.09. 2024 г.
Решението е поставено в отговор на преюденциално запитване от румънска страна с три основни въпроса, два от които касаят пряко отмяната на задължителната първа информационна среща по медиация.
Съдът на ЕС в своето решение развива разсъждения, че се съмнява, доколко добре обосновано е решението на Конституционния съд на Румъния, след като има утвърдена европейска практика достъпът до съдебни услуги да бъде подчинен на условието спорът да премине предварителна информационна среща за предимствата и възможностите на медиацията. Това не противоречи на правото на ЕС, доколкото едно такова условие не пречи на страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система. ЕС стига до разсъждението, че прилагайки правото на първенство на правото на ЕС, може да не прилага въпросните решения на Конституционния съд, които противоречат на Европейското право.
Въпросът пред България и Румъния, продължава да бъде: Противоконституционна ли е задължителната първа информационна среща за представяне предимствата на медиацията, на която съдът препраща страните, съгласно прието национално законодателство? Как ще се развие приетото национално законодателство регламентиращо задължителната медиация в тази форма, след обявяването им от Конституционните съдилища на България и Румъния за противоконституционни? Как ще се имплементира в националните законодателства диспозитива на Европейския съд, който е в смисъл:
Член 5, параграф (2) от Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по граждански и търговски дела във връзка с принципа за върховенство на правото на Съюза
трябва да се тълкува в смисъл, че
не възпрепятства съдилищата на държава-членка да могат да оставят неизпълнено решение на конституционния съд на тази държава-членка, което обезсилва национално законодателство, съгласно което определени искове, попадащи в обхвата на настоящата директива, задължават за участие в информационна сесия за предимствата на медиацията, тъй като такова решение не попада в обхвата на посочената разпоредба и следователно не може да й противоречи.