На трето място в конкурса за есе на тема: „Медиацията като инструмент за решаване на конфликти в младежките общности“ , се класира Катерина Шатева-Петрова.
Катерина учи право в Югозападния Университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.
Има бакалавърска степен по специалност „Туризъм“, но правосъдието и защитата правата на човека, равните възможности да бъдеш чут, разбран и защитен, винаги са я привличали.
Обмисля да създаде наръчник „Защити себе си и близките си. Научи как.“ Първите стъпки в тази посока е курсовата и разработка, посветена на „Преобразуващите права в гражданското право“.
Есето е написано с разбиране и интерес към необятните възможности в областта на разрешаването на тежки спорове и конфликти чрез алтернативния способ – медиацията. Тя смята за важно да се популяризират методите, техниките и специфичните умения на медиатора в полза на цялото общество, и в частност – на младежките общности.
Медиацията като инструмент за решаване на конфликти
в младежките общности.
Медиацията е един от модерните алтернативни способи за решаване на конфликти. Тя е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която едно трето неутрално лице – медиатор, подпомага спорещите страни да стигнат до взаимноизгодно споразумение. Този мирен и структуриран процес е изключително подходящ способ за разрешаване на конфликти в младежките общности.
Процесът на медиация стимулира откритата комуникация, чрез която младежите да намерят сами пътя към решението на спора, а не да се чувстват принудени към това. Използвайки специфичните комуникационни умения и техники – вербални, невербални, активно слушане, ролеви игри, мозъчна атака, техниката на шестте мислещи шапки, на огледалото, на провокацията и др., добрият медиатор успява в крайна сметка да постигне невъзможното – да примири онези, които до скоро са се карали.
Изкуството на този уникален способ е в това, че спорещите страни се насърчават да търсят и откриват не това, което ги разделя и противопоставя, а точно обратното – кое ги свързва, какви са общите им интереси и ценности, и как използвайки своята креативност, знания и желания, чрез взаимното си разбиране да постигат своите цели.
Медиацията може да бъде неоценим помощник в студентските взаимоотношения – при конфликти, свързани със съвместното живеене в общежитието; с културни различия; при конфликти, основани на някакъв дискриминационен признак – имуществен статус, външни физически данни, етнос, възраст, раса, политическа или религиозна принадлежност.
Свързвам медиацията не само с намирането на „златната среда”, но преди всичко с правото и възможността на всеки да бъде чут, видян, разбран и оценен.
Нека разгледаме примера на студент, който се чувства невидим и игнориран. Студентът е интелигентен, с чувство за достойнство и не се натрапва, но целенасочената изолация, невидимия вътрешен терор в групата, води до демотивация на същия. Той започва все по-често да пропуска занятия, проявяват се типични заболявания, предизвикани от постоянния стрес и тревожност. В резултат на проведени медиационни срещи, членовете на групата разбират как се чувства колегата им, какво точно в поведението им той възприема като неглижиране и презрение, и поставяйки се в неговите обувки, учудващо за себе си откриват пътя за комуникация с него. И ето как, използвайки различните медиационни техники на „Аз-посланията”, пренасочването от проблема към решението, медиаторът помага и на двете страни по-добре да разберат гледната точка на другия, да забравят предразсъдъците или личните конфликти, болезнената липса на комуникация и усещането за несправедливост, подценяване, липса на признание и уважение.
Част от възможните сфери на приложение на медиацията в младежките общности:
А) В студентските общежития – при често срещани различия в ценностите и културите; ревност и конкуренция; несправедливо разпределение на отделните задачи в общността;
Б) Между студента и преподавателя – твърде често студента твърди, че преподавателят е несправедлив в оценката и отношението си. В резултат на проведените медиационни процедури, студентът посещава няколко допълнителни консултации при същия този преподавател, по време на които, на база на интелигентните въпроси, с които е залят, преподавателят разбира, че пред себе си има един перспективен, знаещ и търсещ колега. И разбира се, студентът получава и нужното му признание.
В) Когато една девойка или младеж е обект на постоянен тормоз в общежитието или в университета, много често родителите разбират последни, когато вече са настъпили многобройните негативни последствия от изолацията, срама, страха и високата чувствителност на детето им. Невидимото насилие – от близките роднини, от родителите, от предубедени приятели, учители или колеги, всъщност оставя най-дълбоките и незаличими белези в душите и сърцата на пострадалите. Те започват да странят от околните. Чувстват се недостойни, безсилни, мръсни, слаби, ненужни и необичани.
В основата на успешната медиация стоят професионално проведените индивидуални срещи с родителите и с детето им, в които на база на изграденото доверие спрямо медиатора, той споделя с родителите как се чувства сина или дъщеря им, кое е това, което не може „да преглътне“ и да „смели” душата му и защо се чувства потиснат, смачкан и безпомощен.
Г) В наши дни често се среща и другата опция – родителите изобщо нямат представа, че техните наследници са се превърнали в агресори – че тормозят техни колеги и съквартиранти.
Насилието и агресията обикновено започват съвсем безобидно и изненадващо в семейния, студентския, приятелския или роднински кръг. Твърде често съществува някаква сериозна и дълбока връзка между насилника и жертвата му, било то роднинска, семейна, колегиална, връзка на подчинение и(или) зависимост. Това прави още по-трудно споделянето за нарушеното доверие и прекрачените граници от жертвите. Но, точно тук, според мен, медиаторите могат да се намесят най-ефективно, бързо и с минимални отпечатъци върху по-нататъшната съдба на пострадалите.
В тези случаи, техниката на огледалото би била особено приложима. Разясняването на психическото въздействие, което има върху „жертвата“ поведението на агресора, възможните негативни последствия за него(нея) като лоша репутация, невъзможност да бъде приет в желано съобщество, санкциите от преподаватели и др. постепенно изграждат едни други модели на поведение във всички участници в разрешаването на конфликта.
Насилието има много и различни проявни форми, но според мен, за да се справим с конфликтите и породените насилнически действия, трябва да заложим много повече на предварителните мерки срещу зараждането и развитието му. Така, както при едно онкологично заболяване, ранната диагностика и своевременното откриване на рака, дават реален шанс за качествен и пълноценен живот на болния, така и тук – превантивните мерки, засиленото наблюдение от специалисти, както и бързата и своевременна намеса на дългата и силна ръка на обществото, биха довели до невероятни резултати в борбата с тези съвременни злокачествени социални тумори – насилието и агресията.
Насилието във всичките му форми и нюанси е равнозначно на бавнодействаща отрова. Вербалната агресия, физическото или сексуалното насилие, проявени в един уж безобиден младежки конфликт, всъщност са една гангрена, превземаща чувствата, психиката и социалния живот на пострадалия. Ето защо, смятам, че така както опитните хирурзи се справят с гангрената и тежките онкологични заболявания, така и ние, бъдещите юристи, държавници и политици, социалните структури на обществото и родната академична общност трябва да се обединим в изследванията и търсенията си. Трябва да накараме цялото ни общество да настръхне спрямо насилниците, да си отваря очите на 16 ако е нужно, да дава шанс за изява на студенти от педагогически, правни и социални дисциплини да влизат в ясли, детски градини, училища и университети – като равностойни колеги – медиатори. На тях децата ще се доверят много по-лесно и с повече детайли. А за самите студенти видяното и споделеното, заедно с наученото от теорията, ще бъде безценен опит, с много висока морална и човешка стойност. Студентите-медиатори и медиаторите-професионалисти ще съумеят да разпознаят насилието, да отграничат агресорите, да лекуват наранената човешка същност и достойнство.
Защото така, както редовните скринингови прегледи спестяват много мъка, болка, финансови и времеви средства, и спасяват животи, така и целенасочените разговори и наблюдения, ролевите игри, докосването и спечелването на доверието на жертвите и на атакуващите, биха спомогнали за бързо и своевременно идентифициране на насилието и правилно насочена борба с агресорите.
И така, неусетно и ненатрапчиво, тихо и безболезнено, в процеса на индивидуални и общи срещи, ще бъдат разрешени спорните ситуации и предотвратени тежко завършващите с психологическа и дори физическа агресия младежки конфликти.
Способността на едно лице да бъде медиатор, да потушава горещи конфликти, да разяснява как се чувства отсрещния, изгражда не само безценно доверие, приятелство и признание, но и благородство и лидерски умения във всеки един от нас, а кой не се нуждае и кой не харесва такива качества.
Посредством медиацията, се размиват дълбоко окопаните граници на дискриминацията, намалява се агресията, търси се сътрудничеството, екипните постижения, а не егоистичното самоизтъкване, криворазбраното водачество на групи за унижаване и мачкане…
Медиационните процедури или дори целенасочено избраните симулационни казуси за медиация в различните младежки съобщества, подпомагат конструктивния диалог не само между самите младежи, но и между тях и преподавателите, между тях и техните близки и роднини. Медиацията неусетно прави родителите по-подпомагащи, преподавателите–по-чуващи и виждащи, а колегите – по-чувствителни и разбиращи към състоянието на другата страна.
Добрият медиатор по-късно ще се окаже и по-желан колега, по-екипен играч, по-комуникативен и креативен лидер в своите общности. Защото именно усвоявайки предимствата, техниките и уменията на този невероятно плодоносен способ за решаване на конфликти, той ще се развива много по-успешно в бъдещата си професия, ще изгражда приятелства, семейство и бизнес партньорства, основани на доверие, разбиране и конструктивност.
Веднъж почувствал благотворния ефект на медиационните техники, усетил тяхната сила и резултативност, всеки един докоснал се до тях, се научава как най-лесно да редуцира конфликтите в ежедневието си и да минимизира негативизма в живота, работата и семейството си.
Подготвяйки това есе, бях силно впечатлена от завършека на книгата „Основи на медиацията”, която горещо препоръчвам на всички.
Става дума за „Приказката за молива” на Паолу Коелю и пожеланието на бабата към внучето един ден да бъде като този остър молив:
- да знаем, че винаги има една ръка, която направлява нашите стъпки по пътя към израстването и развиването на уникалните ни способности;
- да приемем, че от време на време трябва да бъдем подостряни, макар и с цената на малко болка и тъга, но тези емоции ни правят по-добри, карат ни да чуем най-нежните струни на душата ни;
- да знаем, че както моливчето има гумичка в единия си край, така и ние когато разберем, че сме сбъркали, имаме шанса и инструмента да поправим грешките си;
- да помним, че не е важна външната обвивка, а сърцевината – диаманта вътре в нас, който трябва да търсим всякога и в хората срещу себе си;
- и накрая – да помним, че всичко, което правим в живота си, оставя някаква диря, също като написаното с молива.
Нека оставяме повече светлина, обич и разбиране след себе си! Нека даваме шанс на всеки един от нас да покаже своята вътрешна същност, да ни удиви с непознатите си качества, да ни спечели с доброто си сърце, знанията, уменията и делата си, а не да посрещаме по външната обвивка, да бъдем предубедени и затворени в собствения си свят. Така ще успеем да разпознаем агресията, тормоза, унижението и дискриминацията още в най-ранните едва доловими техни стадии, и съответно ще помогнем на обществото да се излекува от тази многолика болест на съвремието – егоизма, безсмисленото съперничество и жестоката ревност към това, което може, знае или притежава другия.
Смятам, че приемът в такива важни за държавата ни специалности като право, медицина, социални дейности, психология и педагогика, трябва да се основава не само на оценките от матури, а на множество и различни по вид психологически тестове за социална пригодност, за наличието на по-високи идеали, за концентриране в мисълта за доброто на цялото общество.
Защото преди да бъдем юристи, държавници, учители, медици, политици и общественици ние трябва да се научим да бъдем Човеци, да не делим хората на бедни и богати, на нужни и ненужни, на умни и глупави, на млади и стари, на красиви и грозни…
Защото всичко изброено тук може да се промени по един или друг начин – колелото на живота се върти, технологиите напредват и правят невъзможното възможно. Пари се печелят и се губят. Човещината, нея или я имаш, или я нямаш! Тя е в гените, тя трябва да бъде възпитавана и отглеждана от най-ранна ембрионална възраст, и защитена в най-голяма степен от закона, но и от всички нас – активното гражданско общество!
Защото ако един човек има нужното уважение, търпение и благородство, той ще предаде това и на поколенията и учениците си, и в законите, които твори. Но лицата, които от студентската скамейка хихикат зад гърба и постоянно се подиграват на свой способен и отличаващ се от мнозинството колега, според мен нямат място в тези професии!
Има много по-страшна, корозираща и причиняваща много ръжда и душевна разруха жестокост – и това е мълчанието на обществото. Тези, които се срещат с насилието, виждат всичките му явни признаци и симптоми, чуват и дишат агресията, и въпреки това си остават с широко затворени очи!!!
Живеем, творим и дерзаем в изпълнен с реални и виртуални предизвикателства свят. Все по-често говорим за и страдаме от последиците на отчуждението помежду ни, от липсата на човещина и разбиране.
Ето защо, в този свят на агресия, непрекъсната конкуренция и борба за надмощие, става все по-важно да създаваме медиационни клубове там, където учим, творим и се състезаваме. Те ще бъдат нашите желани „оазиси на доверие и спокойствие”, гарант за едно по-мирно, пълноценно и конструктивно битие, където конфликтите се разрешават, подкрепени от медиатори, родители и учители преди да са се разраснали до безмозъчна агресия и необясним терор.