От 15.11.2020г. – 22.11.2020 г. се провежда Международната седмица на възстановителното правосъдие. Организации от от цял свят ще посветят време, енергия и усилия за популяризиране, обсъждане и проблематизиране на темата за възстановителното правосъдие.
Началото се поставя през далечната 1975 г. в Англия, където затворничките капелани иницират отбелязването на ден, в който обществото да си спомни за осъдените на лишаване от свобода – „Неделя на затворниците“. През 1996 г. Канада разширява седмицата на затворниците в „Седмица на възстановителното правосъдие: Общността, жертвите и затворниците“.
Ежегодно вече повече от десетилетие международната общност, споделяща ценностите на Възстановителното правосъдие, му посвещава третата седмица на ноември. Дори и през настоящата година, белязана от COVID пандемията, в много страни от света се организират събития, свързани с него.
Концепцията за възстановителното правосъдие /ВП/ като вид алтернативно правосъдие, поставящо на фокус възстановяването на вредата от престъплението, на жертвата, на извършителя и на статуквото като цяло, а не толкова на репресията, вече не е нова, дори и за българската действителност. Неговият основен и най-универсален инструмент – медиацията между жертвата и извършителя на престъплението (МЖИП)- вече е утвърден и широко се използва в повечето страни от Европа, а така също в Америка, Азия, Австралия и Африка. Макар и маркирана в някои стратегически документи у нас от последните близо 20 години, тя все още не е юридически факт, въпреки многобройните доказателства, че в глобалната наказателна криза дефицитите при функционирането на наказателно-правосъдните системи успешно биха могли да бъдат ако не изцяло отстранени, то поне смекчени, посредством механизмите на възстановителното правосъдие – медиация между жертвата и извършителя на престъплението, фамилни конференции, („осъждащи“) кръгове и др.- когато те са оправдани и уместни.
ВП е преди всичко инструмент в подкрепа на жертвата, която може да договори с извършителя лично и бързо адекватно обезщетение, действия за поправяне на вредата, извинение, въздържане от определено поведение, обучение, терапия, и др. Едновременно с това, то е много по-благоприятно и за извършителя, по отношение на когото може да отпадне наказателната отговорност и стигматизацията – избегната, а той да получи шанс за реинтеграция, което е от особено значение за младите правонарушители. Възстановителното правосъдие и в частност МЖИП е важно и за обществото и държавата, тъй като икономисва ресурси и наказателна репресия, а обхваща със санкции, макар и по-леки, онези деяния, които остават извън обхвата на конвенционалното правосъдие, тъй като често обвиненията остават недоказани. Освен това, то способства за установяване на „възстановителен климат и среда“ в твърде нараненото общество.
Възприето в почти всички развити страни, у нас ВП среща продължителен и решителен отпор поради все по-нарастващия „наказателен популизъм”, а и поради съществуващия монопол и „запазени интереси“ в наказателното правосъдие. Въвеждането на ВП означава радикално преформулиране на ролята и отговорността на държавата по отношение на престъпността, като е установено, че то успешно може да функционира в симбиоза с класическото наказателно правосъдие. Затова е време да се приоритизира тази глобална и атрактивна идея за трансформиране на традиционния подход към престъпността.“ За повече информация: www.euforumrj.org Текст: проф. Д.Чанкова